Опции за Razkazy за Sanya
Опции за Razkazy за Sanya
Blog Article
Христо влезе тихо и Саня беше след него. Не искаха да ги стреснат.
– Запомни ме тук край божурите, таз скала е моята, Саниева я казвай – посочи с
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Христо тръгна напред и отвори вратата на хола. Момчетата бяха в гръб, седяха на дивана и гледаха порно… и лъскаха здраво.
Духовните дарове не се измерват в злато. Не бива да оставаме слепи за грешките си. Вглеждането в самите себе си е първата стъпка към покаянието.
Веднъж прасенцето – казваше се Икар – отишло при Вълшебния извор и помолило: – Изпълни ми, моля те, едно желание.
– Може и да ти се получи. – Но аз не умея – въздъхнал Умка. Майка Мечка ласкаво потупала сина си зад ухото и му показала гларусите, кацнали […]
право в ръцете Разкази за Саня на сестра си и двете паднаха прегърнати на земята. Жълтата забрадка се
съжали за втората си дъщеря, която сякаш беше усетила първичното му желание и го
сякаш къртици бяха изкопали полята, Ясен се отправи към гората над селото. В края й,
черните си очи на два обърнати полумесеца, втурна се към нея, а тя побягна към отвора
Четвъртата жена със която правихме секс, но много по-рядко защото бе доста тясна бе Чинка ми, жената на чичо! Тя бе първата жена, която окуражаваше мама да се сближи със мен още от малък.
години да не си бяха продумали, Саня се тешеше, че при все това Демия я имаше,
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.